Безкрайният бял път


От Петър Попангелов-старши

Каква пътека чертае съдбата ти, ако на 2 год. и 10 месеца те качат през зимата в планината на 2389 м. надморска височина?… Авантюра ли е това или мечтата на един баща да направи голям скиор от своя син въпреки трудностите и лишенията?…

…В най-големите студове, сред виелици и обилен снеговалеж, сурови планински мъже изкачват пътеката към хижа “Мусала”. От една от раниците се подава главата на 2 годишно дете…

                                                                                                                                                             
Това е началото на историята на най-успешния спортен тандем в ски спорта в България…Начело на самоковските скиори, тръгнали на зимен лагер е Петър Попангелов (баща), a детето в раницата е неговият син – Пепи. Малкият Пепи е бъдещият най-добър скиор в България и един от световните ски асове – Петър Попангелов (син). Години по-късно улиците в България ще опустяват, когато телевизията излъчва световните ски стартове. Хиляди българи с трепет ще очакват спускането на своя любим скиор. Петър Попангелов ще донесе много радост и поводи за гордост на всички българи, на родния си самоковски ски клуб, на родителите си и… разбира се, на онези сурови самоковци, с които той за първи път е стъпил на ски…

До днес Попангелов (син) е явление в историята на ски спорта в България и сигурно това не е случайно. Потомък е на два здрави български рода. Корените на фамилия Попангелови са някъде далече, в началото на 19в., в родопското село Ясъ –Кория, днешното село Равногор. Заедно с Брацигово, Пещера и Батак то е едно от огнищата на героичната Априлска епопея от 1876г. за освобождението на България от турско робство. Един от героите на Априлското въстание е свещеник Ангел Сандъкчиев – председател на революционния комитет в с. Ясъ-Кория и член на военния комитет на Брациговския въстаннически пункт. Поп Ангел е прадядото на Попангелови и дава името на фамилията – ПОПАНГЕЛОВИ.

След разгрома на Априлското въстание и невиждани жестокости от турците, поп Ангел е заловен и жестоко инквизиран. След мъченията заедно с други участници във въстанието е заточен на остров Крит, където умира. От признателното поколение днес в Брацигово се издига негов бюст, наред с бюстовете на всички големи герои от Априлското въстание.

Неговият син Петър наследява революционните традиции на своя баща, постъпва в новата българска армия, основана след освобождението на България и достига до чин поручик. Участвува с 22-ри пехотински тракийски полк в Балканската и Междусъюзническите войни 1912-1913 г. Получава медали за храброст и много похвали. Семейството на прадядото Петър пристига в Самоков през 1904 г. Един от неговите синове Иван Попангелов се жени за Невена Белстойнева – 1931 г. Тя е дъщеря на художника и иконописеца Михаил Белстойнев. Семейството е силно повлияно от възрожденския дух на Самоковската иконописна школа. Михаил Белстойнев, а след това и неговият син – известният самоковски художник и реставратор Георги Белстойнев, са последните представители на прочутата иконописна школа. Той и неговия брат Христо Белстойнев са сред създателите на организираното ски – движение в гр.Самоков. Те основават на 11.X.1931 г. ски-клуб “Рилски скиор”.

Достойни последователи на предците си са Петър Иванов Попангелов и сина му Петър Петров Попангелов. С името на Попангелов (баща) е свързана историята на развитието на ски-спорта в Самоков. Продължител на самоковската скиорска традиция, той е запленен още от малък от магията на ските. Първата му среща с плъзгащите се дъски датира някъде в годините 1935-36 г. и то не със ски, а с дървените обувки на баба му. Тогава естествено не може да се говори за някакво по-специално оборудване и екипи. Ските на първите спортисти са направени от извити дъски от бъчви, а ски-обувките са най-обикновени обуща, завързани с каиши за тях. Въпреки всичко, откриването на писта на “Ридо” в Самоков събира по-напредналите скиори в града, а в празничните дни тук идват много хора да покарат и отдъхнат от ежеседмичните грижи и натрупана умора. На тези писти са израснали първите скиори, донесли спортна слава на града. Тук често по ски – плацовете Петър Попангелов(баща) се захласва по първите скиори майстори. Това е първата истинска школа за израстването му като бъдещ състезател в ски-спорта. Първите му “нови” ски от буково дърво са дълги 70-80 см.

В Самоков е и най-добрият майстор на ски в България – дърводелецът Славе Стоилков. Дълги години марката “Славе” – Самоков е символ на добро качество на ски в България. Години по-късно е първата среща на Пепи (баща) с прочутия самоковски майстор. Малко след Коледа, събрал пари за ски, Петър е при Славе. Избират най-подходящите ски, но се оказва, че парите не достигат. Майсторът го потупва по рамото и му казва, че му ги дава ако обещае да стане голям скиор. Съдбата предопределя Попангелов – баща да стане един от най-добрите скиори на България, а синът му – най-добрият за всички времена. Оттук започва спортната кариера на Попангелов (баща), който влиза в най-успешните отбори по ски и се очертава като добър скиор със сериозна физическа подготовка.

В тези години семейството е постигнато от голяма трагедия. Годината е 1944г. В България стават големи политически промени. На власт идва правителството на Отечествения фронт. На 27.IХ. 1944г. през нощта бащата на Петър Попангелов (баща) Иван Попангелов и неговият брат Любен Попангелов са изведени от въоръжени хора от домовете им. Повече не ги виждат. Това е продължение на жестоките и варварски политически нрави за унищожение на най-издигнатата и просветена част от българската нация. Години по-късно след демократичните промени е отдадена почит на загиналите самоковци в трагичната нощ на 27 септември. Всички те са представители на самоковската интелигенция и културни деятели. Днес на Черната скала в Боровец, където са били убити, признателните потомци са издигнали голям кръст, а имената на загиналите са записани в историята на България.

За семейство Попангелови идват тежки дни. В такава обстановка растат и учат братята и сестрата на Пепи (баща), в такава обстановка Попангелов(баща) поема и тежкият път на ски-спорта. Въпреки високите си спортни постижения в България и в чужбина (IХ – те Световни студентски игри в Пояна – Брашов – Румъния, 1951г.), Попангелов(баща) не е включен по политически причини в олимпийския отбор за VI – те Олимпийски игри в Осло – Норвегия. Това е тежък психически удар за младия скоир, но той продължава да участвува в състезанията в България, доказва големите си възможности на ски състезател като печели почти всички състезания у нас, а през сезона 1952/1953 г. става абсолютен републикански шампион. Включен е в отбора в предолимпийския сезон 1954/1955г. за VII- те Олимпийски игри в Кортина д’Ампецо – Италия 1956г. и се готви с най – добрите скиори. С радост научава, че забраната му за излизане в западни страни е премахната. Това е първото признание за неговите успехи от държавата. Следват успешни представяния в чужбина и в България. Става и треньор в Самоков след завършване на Спортната академия. Години е “играещия треньор” треньор- състезател и треньор едновременно. На едно от състезанията в Боровец на 31.I.1959г. му съобщават за раждането на сина му. На финала го посрещат първите журналисти, които го поздравяват за голямата победа. Развълнуван той казва, че освен от победата е безкрайно щастлив, че му се е родило мъжко момче. Така и не могъл да си обясни дали това е “грешка” на езика породена от силното му вълнение или са несъзнателно изказани пророчески думи…

От 1971/72г. Петър Попангелов-баща е и треньор на Българския национален отбор по ски алпийски дисциплини. В историята на ски спорта у нас това е най-успешният треньор извел нашите скиори до най-високи спортни върхове. Има заслуги за организиране на много национални и международни ски състезания в България. Инициатор е за построяване на първите лифтове и ски писти в Боровец. По идея на Попангелов (баща) е направен проект на първия лифт от две големи разминаващи се шейни. През 1964г. лифтът прави първото си изкачване на шейните. Във в-к “Народен спорт” е отбелязано: “…и самоковци имат вече ски-лифт”. Постепенно построяването на ски лифтове в курорта Боровец се превръща в приоритет номер едно.

В началото на 70-те години Попангелов(баща) създава идеен проект на Боровец, като “вътрешен и международен туристически и спортен център”. В създаването на този проект използва известните вече в Европа нормативи за състезателни и туристически писти. Всички тези планове и проекти поставят на преден план въпроса за строеж на нови писти и разширяване и подобряване на старите. От 1967 г. започва реализирането на проекта. Така са оформени писти “Мартинови бараки” – 2, 3, 4, по-късно свързани с писта “Червено знаме” и образуван комплекс от ски писти. Завършени са и всички писти започващи от Ситняково, оформя се и ски комплекс от пистите “Ястребец” – 1, 2, а по-късно и 3. Пистите и съоръженията никнат едни след други. Заедно с това българският ски – спорт набира сили и натрупва опит в организирането на международни спортни изяви, а на 20 декември 1980г. след успешна организация на самоковските ски -деятели, между които главния инициатор П.Попангелов (баща), е пусната в експлоатация и кабинкова въжена линия Боровец – Ястребец с дължина 4 700м. Попангелов-баща има огромни заслуги за превръщането на Боровец в зимен курорт от световна величина.

Попангелов (баща), качва малкия Пепи, който е едва на 2 год. и 10 месеца в планината за първата истинска среща със ските. Денят се случва много студен и ветровит. Температурата е минус 18 градуса. Малкият Пепи плаче в раницата. Всички са уплашени да не измръзне. Увиват го с дебели дрехи. Всички от групата се сменят да носят раницата с детето. Стигат до хижата. Притеснени са за състоянието на малкия, но той се събужда, усмихва се, а малко по-късно тича в големия салон на хижата… Това е първата закалка на Пепи за трудния живот на скиорите…

Първите 2-3 години “пистите” на Пепи са около хижата. Започва постепенното изграждане на Попангелов(син) като скиор. Още преди да навърши 7 години Пепи е на всички състезания в Боровец, Пампорово, Витоша и Пирин с баща си. В тези зимни центрове при най-разнообразни теренни условия, той може непрекъснато да обогатява техническите си възможности. Едва 10 годишен той познава отлично всички алпийски писти в България. Малкият Пепи бързо овладява алпийската ски-техника, като особено добре се чувства в спускането между слаломните врати. Така той израства спортно-технически и това не остава незабелязано от спортната общественост. В-к “Народен спорт” отбелязва: “Макар и малък, той вече удивлява със своето майсторство. Това е П. Попангелов – син.”

На ски – плацовете в Боровец спусканията на Пепи (син) се превръщат в едно малко шоу. За него спусканията на “летящите дъски” е най-желаната детска игра. Пет годишен той се спуска като “форлойфер” (предварителен спускач в състезанията). На тази възраст прави и първите си участия в традиционните спускания за деца. По-късно става и форлойфер и на всички големи състезания в Боровец. За първи път застава на старт официално в състезание през 1966г. и участва за купа “Тополино” в Италия, неофициално световно първенство за деца. Печели 11-то място. Пепи израства непрекъснато в техническо отношение и все повече привлича погледите на специалисти и треньори. Има все по-успешни стартове в България и в чужбина. Печели шампионски титли от Републиканска спартакиада за юноши– Пампорово. През 1974г. печели балканска титла в гръцкия зимен център Монт Пилион, въпреки че е доста по-малък от основните си конкуренти. В румънския ски център, Предела за купа “Дружба” печели убедително първо място.

Следващата 1975 г. е още по-успешна за Пепи. Печели състезания в България и в чужбина. Започва постепенното му изкачване по стълбата на световните ранг-листи. Вестник “Старт” пише: “Попангелов – абонат на всички международни купи”. С победите си Пепи постига 34.95 точки по FIS.

Следващата 1976 г. е още по-успешна. В Пампорово на състезания за купата на България, Пепи печели тройната комбинация и става абсолютен четирикратен шампион на България. Все по-чувствително той се откъсва от своите съотборници. Резултатите му показват забележителна спортна форма и всички специалисти предусещат, че ще се случи нещо голямо в спортната му кариера…

Предстои Европейско първенство за юноши и девойки в шведския център Геливере 1976г. На състезанията е регистриран първият пробив на българския ски-спорт: в гигантския слалом печели Л. Щок (AU) – 168.20 сек., втори е Попангелов – 168.59 сек. На втория ден в слалома след драматични спускания победител убедително е Попангелов – 94.74, пред Франц Грубер – 98.99сек. и Е. Хирт – 99.01. Попангелов е европейски световен шампион.

Очертава се един парадоксален факт. Българин е на върха на юношеския елит в света, а останалите български състезатели (по-възрастни от него) са на опашката… Шведската преса определя класирането на Пепи като най-голямата изненада на Европейското първенство в Геливере.

В успешно за Попангелов състезание в Бертесгаден на 9.I.1977 г. (10 място) и Китцбюел(16-то място), продължава силното му изкачване в световната ранг – листа. В Кранска гора 1977 г. Пепи става за втори път европейски шампион за юноши. Старши треньорът на шведския национален отбор и личен наставник на Стенмарк се изказва ласкаво за спусканията на Пепи и го определя като най – добрият слаломист юноша в света. Март 1977г. убедително печели 1-во място на европейското състезание за купа “Боровец”. Във Фолгарида – Италия отново убедително печели Попангелов. Оформя се крайно класиране за Европейската купа, което е една от най – големите сензации за алпийския ски – спорт за 1977г.:

1. П. Попангелов BG – 115 точки.

2. Зенонер I – 93 точки

3. Жак Люк Фурние SH – 91 точки.

Пепи е само на 18 години…

Един българин е завоювал позиция в световния алпийски ски-елит. За да постигне това, той е извървял дълъг път, продължил цели 16 години.

Оттук започва успешната спортна кариера на П.Попангелов (син), влизането му в алпийския елит и атака на световните върхове на белия спорт.

Името му ще се свързва с имената на най-големите скиори – И.Стенмарк, Г. Тьони, П. Грос, Ноклер,К. Нойройтер, Л. Давид, А. Венцел, братята Стив и Фил Мер, Люти, Крижай и др., които в конкуренция за световната купа, в борбата със секундите, в състезанията изпълнени с много драматизъм и адреналин, ще донесат много и изпълнени с емоции мигове на своите почитатели. Конкуренти в състезанията, днес всички тези звезди са приятели в живота.

Феновете на Пепи в Европа го наричат ласкаво “Попи”. И когато на 7.11.1985г. на глетчера в Хинтртукс, по време на тренировка, Пепи пада и се удря в единствения, може би, обикновен пластмасов нечупещ се кол, в резултат на което скъсва далака си и е опериран в болницата в Швац, където отсраняват далака му, фенове от цял свят го затрупват с писма и картички с пожелания за бързо оздравяване. При изписването му от болницата д-р Примариус Маграйтер, опериращият го доктор, се отказва от хонорара си (около 25 000 австрийски шилинга). Като жест на уважение на хирурга към постигнатото от Пепи в ски-спорта.

Два месеца по-късно той е на старт в Хайлайн, Австрия и печели второ място. Самото участие на Пепи в този слалом е изненада за всички. Следват поредица от успешни стартове…

Успехите на П. Попангелов, разбира се, повишават и интереса към ски-спорта у нас. Организиран е кръг от световната купа в Боровец. На откриването е регистриран небивал интерес. Около 20 000 души задръстват всички свободни места около плац “Червено знаме”. Това не се е случвало досега в рилския курорт. На откриването са и всички ръководители на световния алпийски ски спорт във FIS, начело с Президента Макс Ходлер, ген. Секретар Джан Франко Каспер и бащата на Световната купа – Серж Ланг. Тук са и най-големите треньори и специалисти в света. Не липсват и представители на най-големите фирми от огромната спортна индустрия. Такъв национален интерес към ски състезанията до сега в България не е регистриран и безспорно заслугата е на ски – тандема Попангелови.

За особени заслуги към родния му град Самоков на Петър Попангелов-младши е дадено два пъти званието “Почетен гражданин на гр. Самоков”.

На 07.01.2005 г. с решение на Общинския съвет Самоков, писта “Ястребец 2” е преименувана на писта “ПОПАНГЕЛОВ”.

На 12.02.2009 г. е награден с орден “Стара планина” първа степен за изключителния му принос за развитие на физическото възпитание и спорта.

Обявен е за най-добрият скиор алпиец на 20 век.

Ето и кратка равносметка на спортните постижения на П.Попангелов (син):

• Първите му значими победи са:

– Европейски шампион по слалом за юноши за 1976г. в Геливере, Швеция и второ място в гигантския слалом.

– Европейски шампион по слалом за юноши за 1977г. в Кранска гора, Словения.

• Носител на Европейската купа по ски-алпийски дисциплини за 1977г.

• Най- големите си успехи Попангелов(син) постига в състезанията за Световната купа по ски-алпийски дисциплини. Петър Попангелов (син) участвува в състезания за Световната Купа в продължение на 11години, от 1977 до 1988г. В тези години получава общо 482 точки за тази купа – гигантски слалом (G)- 11т. и слалом – 455т., както и две 4-ти места в слалома в крайното класиране през 1979г. и 1984г.

• На две зимни Олимпиади в Лейк Плесид – САЩ 1980г. и Сараево – 1984г. е 6-ти в слалома.

• Световен студентски шампион по слалом в три Универсиади: през 1981 г. в Испания, 1983г. – България, 1987г. – Чехия.

• Двадесет и седем международни победи в състезания по календара на FIS.

• Многократен Балкански шампион по слалом и гигантски слалом за мъже и юноши.

• Републикански шампион – 26 пъти във всички алпийски дисциплини.

• Носител на най-популярната купа у нас в-к “Отечествен Фронт” – 6 пъти.

• Многократен носител на купата на България